И децата скърбят
Загубата на човека, за когото се грижим, означава, че сме изправени пред период, в който ще свикнем с факта, че този човек никога няма да се върне в живота ни - този период се нарича скръб. Мъката е нормална реакция от загубата на някой, който е бил близо до нас, бил ни е ценен и сме го обичали. В същото време това е процес, който има различни, най-вече универсални фази и най-важната нишка, която обединява целия процес е, че човекът, който скърби, остава във връзка със спомена за починалия, докато има нужда от него и постепенно свиква с живота без него, както и с факта, че животът никога повече няма да бъде същият.
Опитът от загуба при деца е малко по-различен от скръбта при възрастни. Тъй като децата зависят до голяма степен от заобикалящата ги среда, от възрастните, с които са заобиколени и които се грижат за тях, децата често свързват загубата с интензивно чувство на несигурност и безпомощност. Освен това малките деца нямат достатъчно развити познавателни способности, за да им помогнат да разберат какво се е случило. Ето защо е много важно възрастните да осигурят чувство за сигурност и по някакъв начин да обяснят на детето какво се случва около него.
Мъката е болезнена както за децата, така и за възрастните. Мнозина не са готови да преминат през целия процес, избягват да се изправят пред тъгата, рационално приемат смъртта и продължават на всяка цена, отричайки емоциите си, преструвайки се, че нищо не се е случило, паникьосани и страхуващи се да споменат починалия пред децата, за да не трябва да гледат как децата страдат. Но децата, както и възрастните, ако мълчат и приемат, не означава, че не страдат. Ако сме в позиция на възрастен, който помага на детето да преодолее загуба, трябва да се погрижим самите ние да бъдем достатъчно подготвени за този процес. Не само заради собствената ни скръб, а и заради подкрепата, която оказваме. Много е важно самият възрастен, който остава с опечаленото дете, също да получи адекватна помощ.
Ако детето претърпи загуба, обикновено това е една от следните ситуации: смърт на баба или дядо, на родител, развод между родителите, смърт на домашен любимец, загуба поради болест или нараняване, загуба на най-добър приятел и други. Някои загуби се очакват (и донякъде са предвидими) в определени периоди от живота, докато други идват напълно неочаквано. И децата са наясно със загубата. Въпреки че може да са твърде малки, за да го изразят с думи, или са в среда, в която не се чувстват достатъчно сигурни, за да изразят чувствата си, децата винаги са наясно какво се случва около тях. Те със сигурност са наясно, че този човек вече го няма, че хората около него са тъжни, разстроени.
За да се предпазят от трудни и неприятни разговори с опечалено дете, възрастните често прибягват до оправданието, че е по-добре да не говорят за това, защото детето ще ще се натъжи още повече. Възрастните трудно понасят мъката на децата, защото тя ги докосва със собствената си скръб и често събужда чувство на безпомощност. Не забравяйте обаче, че дете, което е загубило някого, е тъжно, независимо дали говорите за това или не. Не забравяйте също, че разговорът би бил “протегната ръка” към детето, за която да се задържи, докато продължава процесът на скърбене, с което му давате усещане за сигурност и подкрепа. 
Важно е да знаем, че дори и детето, което не плаче и не говори за това, със сигурност изпитва загуба. Тя може да се изрази и чрез гняв, агресия и неодобрение на факта, че е настъпила. Възможно е някои деца, както е при някои възрастни, да се нуждаят от повече време, за да започнат процеса на скърбене. Децата също могат да се държат така, сякаш нищо не се е случило, за да защитят опечалените възрастни. Особено в ситуации, когато едно дете губи един от родителите и се опитва да защити този, който е останал и който скърби. Понякога възрастните се увличат от идеята, че за детето би било най-добре просто да забрави, че нещо се е случило, да продължи живота си, зает с други неща и дейности. Въпреки че ежедневните дейности и занимания дават на детето усещане за сигурност и предсказуемост, когато ежедневието е нарушено, тогава е и невъзможно да забравите, че сте загубили някого. Детето може да се държи така, сякаш е забравило, за да изпълни очакванията на околните, но това означава, че тъгата е затворена вътре в него. Децата, както и възрастните, трябва да говорят и да помнят починалите и е важно да им позволим това. Добре е да плачете пред детето - по този начин му показвате, че то не е самО в процеса на скърбене и му давате разрешение да изрази чувствата си. 
Някои реакции на загубата са универсални, но е необходимо да се обърне специално внимание на спецификата на реакциите при децата на различни етапи от развитието, обусловени от когнитивното и емоционалното развитие. Децата до тригодишна възраст нямат ясна представа за времето, включително бъдещето, нямат речник за назоваване на чувства, нямат когнитивната способност да разбират загубата. След това до седемгодишна възраст те разбират загубата интуитивно и задават въпроси за случилото се, кой е виновен и т.н., мистифицират смъртта и могат да я преживеят като наказание (поради егоцентризма на развитието). Децата на тази възраст и по-късно често реагират с физически симптоми и показват силна привързаност към (останалия) родител или друг близък човек, който се грижи за тях. Юношите напълно разбират окончателността и същността на смъртта, изразяват емоции, въпреки че често са самотни, поддържат контакт с починалия, трудно им е да вземат решение дали да принадлежат към семейството и да го напуснат, често се чувстват виновни, особено ако са били в конфликт с човека, който са загубили. Независимо от възрастта, на която е детето, то има нужда от възможността да сподели и изрази чувствата си на загуба и ако по една или друга причина това му е трудно да се случи в присъствието на близките, може да се използва т.нар. “преходен обект “ – например кукла или друга играчка, която да изпълни ролята на доверен приятел и изповедник.  
При деца, претърпели някаква загуба, може да има страх от раздяла (т.нар. криза на раздялата), след което изпитват трудности да се отделят от възрастния, който се грижи за тях (те не искат да останат в детската градина, училище, не позволяват на родителите си да ходят на работа). В допълнение към тъгата, детето може да се чувства и гневно. Понякога е ядосано на себе си (защото гневът покрива тъгата), а често и на останалите. Това е особено често в ситуации, когато семейните отношения са нарушени. За възрастния е важно да разбере, че този гняв не е насочен към него, че детето обикновено не знае как да се справи със своите чувства и най-вече с чувството за безпомощност във връзка със загубата или промяната, настъпила в следствие на раздяла на родителите, преместване в друг град, държава и т.н. 
Децата обикновено задават толкова въпроси, колкото са готови да преработят в резултат на всички мисли и чувтва, които се появяват в този момент. Важно е да им дадете време за новата информация и да им позволите да задават въпроси със свое собствено темпо. Тъжното дете се нуждае от възрастен, готов за открита и честна комуникация, който да му даде информация и обяснения за загубата на близък човек, съответстващи на неговата възраст, възможно най-скоро. Обясненията трябва да са ясни и прости, без абстрактни понятия. Няма нужда да казвате на детето, че не разбира, защото е малко. Първо, защото това не е вярно. Децата могат да разберат всичко, което им е добре обяснено. И второ, комуникацията е не само говорене, но и слушане, гледане, споделяне, отваряне на сърцето. 
Как да съобщя на детето тъжната новина?
- Трябва да ти кажа нещо много тъжно. Вчера се случи инцидент и баба почина.
- Знаеш, че баба беше много болна. Тя беше лекувана дълго време, но за съжаление беше много зле и лекарствата вече не можеха да й помогнат. За съжаление тя почина.
Не казвайте:
- Дядо заспа завинаги. (Как да заспи детето след това?)
- Баба се разболя и умря. (Децата често са болни. Важно е да се подчертае, че болестта е била силна, че бабата е била стара, нещо, което ще отдели вируса от смъртоносните болести).
- Тя тръгна на едно дълго пътуване. (Ще пътувате отново със или без деца, не искате те да се страхуват от пътуването, нали?)
- Бог си я взе. (Създава усещане за несигурност, защото тогава Бог може да вземе всеки от нас по всяко време. Ако изберете този смисъл, по-добре кажете: Бог ще се погрижи за него.)
- Тя отиде в болницата и умря. (Отиването до болницата само по себе си не е смъртоносно и децата не трябва да асоциират болницата с безвъзвратна загуба.)
Какво да кажа на дете, което плаче и е много тъжно?
- Знам колко ти е тежко. Добре е да поплачеш.
- И аз съм тъжен.
- Знам, че ти е трудно, както и на мен. Ние сме заедно в това. 
Не казвайте:
- Не плачи. (Не му позволявате да изразява чувствата си.)
- Баба бо искала да не плачеш, да бъдеш смел. (Не позволявате изразяването на чувства и допълнително насърчавате вината на детето за това как се чувства.)
- Мина известно време, все още ли си толкова тъжен. (Вие притискате детето в процеса на скърбене без да му позволите да тъжи толкова време, колкото му е нужно.)
А ако възрастният покаже силна тъга и плаче?
- Сега съм много тъжен, но не се притеснявай, ще се оправя.
- Чувствам се по-добре от преди, но все пак понякога съм много тъжен.
- Съжалявам, че ме виждаш толкова разстроен, знам, че те плаши. Скоро ще се оправя, просто ми е много мъчно сега, ще мине. 
(Така помагате на детето и то самото по-лесно да изразява емоциите си, да не е притеснява или срамува да го прави.)
Не казвайте:
- Нищо ми няма. (Детето знае, че сте тъжни.)
- За мен животът свърши. (Изречения като това плашат децата от евентуална нова загуба.
А когато детето ви попита дали и вие ще умрете?
- Добре съм и съм с теб. Надявам се да живея дълго, дълго време.
- Много хора живеят дълго и остаряват заедно. Надявам се, че и при нас ще е така.
Не казвайте:
- Никога няма да умра. (Детето знае, че това не е вярно.)
- Да, един ден ще умра. (Детето започва да се страхува даи този ден не  е твърде скоро.)
Какво да кажа на дете, което се чувства виновно?
- Много хора се чувстват виновни, когато загубят някого. Ти защо се чувстваш така?
- Защо смяташ, че това, което си направил, е толкова лошо?
- Опитай си да не мислиш за това, което си казал или направил, опитай си даси спомниш хубавите неща и добрите моменти. 
Не казвайте:
- Не се чувствай така, няма причина.
- Не бъди тъжен, хората са щастливи в рая.
- Това да ти е за урок, че трябва винаги да се мисли какво се прави и какво се говори. (Това е особено жестоко.)
Разбирането на физическата реалност на загубата всъщност е моментът, в който започва процесът на скърбене. Това е и най-важният аспект на скръбта. Участието в ритуали за прощаване (без значение дали говорим за близък починал или родител, който е напуснал семейството в резултат на личен избор, например), помага да се разбере това физическо измерение на загубата. Може да се използва ритуал за своеобрано прощаване с писмо до този, когото е детето е загубило, с рисунка, прощална картичка или нещо подобно, към което детето има повече наклонности. Важно е детето да бъде част от процеса под една или друга форма. Ако едно дете бъде изключено от всички ритуали и колективната загуба, ако например му бъде казано за загубата на близък едва по-късно, то ще бъде оставено самО в процеса на скръбта си, а подобно на възрастните и децата се нуждаят от близки хора, с които да споделят.
Често пренебрегваме учителите, които също могат да бъдат чудесна подкрепа за скърбящото дете, без значение дали причината е загуба на близък, раздяла или друга кардинална промяна в ежедневния ритъм на детето. Ето защо е важно да говорите с тях и да ги запознавате с реакциите на детето и периодоте, през които преминава. Те биха могли да окажат нужната подкрепа, която ние не можем. 
Въпреки загубата или промяната, която настъпва, животът продължава. Важно е как ще се справим с процеса и как ще намерим своето място в променената ситуация. Периодът на тъгуване е безмилостен и все пак много зависи от това как се развива, дали ще бъде прекъснат, ускорен, забавен... Много е важно да обърнете внимание на мъката, която е прекъсната, влошена или дори отсъстваща при дедето. Това се случва, ако детето има неподходящ модел на скръб в семейството (прекалено подчертана или напълно пропусната), ако изпитва страх от случилото се, ако е изложено на някаква допълнителна травма, ако заобикалящата го среда „изисква“ от него възможно най-скорошно приемане на промяната, ако в семейството има общ модел за потискане на чувствата. В тези случаи, както и във всеки друг случай, в който откривате промяна или тревога в детето си, която не разбирате и за която не знаете как да му помогнете, би било най-добре да потърсите помощта на специалист. 

 

Автор: Ивана Маринкович, детски арт терапевт

И децата скърбят
Отбелязана с:            

7 мнения по „И децата скърбят

  • 23.11.2020 в 16:31
    Permalink

    Hello! I could have sworn I’ve been to this blog before but after browsing through some of the post I realized it’s new to me. Anyways, I’m definitely happy I found it and I’ll be book-marking and checking back frequently!

  • 21.11.2020 в 23:12
    Permalink

    Hello! I could have sworn I’ve been to this blog before but after browsing through some of the post I realized it’s new to me. Anyways, I’m definitely happy I found it and I’ll be book-marking and checking back frequently!

  • 21.11.2020 в 12:12
    Permalink

    Hello! I could have sworn I’ve been to this blog before but after browsing through some of the post I realized it’s new to me. Anyways, I’m definitely happy I found it and I’ll be book-marking and checking back frequently!

  • 21.11.2020 в 0:30
    Permalink

    Hello! I could have sworn I’ve been to this blog before but after browsing through some of the post I realized it’s new to me. Anyways, I’m definitely happy I found it and I’ll be book-marking and checking back frequently!

  • 20.11.2020 в 22:37
    Permalink

    Hello! I could have sworn I’ve been to this blog before but after browsing through some of the post I realized it’s new to me. Anyways, I’m definitely happy I found it and I’ll be book-marking and checking back frequently!

  • 20.11.2020 в 22:35
    Permalink

    You made some nice points there. I looked on the internet for the subject matter and found most individuals will agree with your site.

  • 14.11.2020 в 20:01
    Permalink

    Ahaa, its good dialogue on the topic of this post here at this website, I have read all that, so now me also commenting here. Verene Aldwin Felice

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.