
Днес все по-голяма част от обществото неволно става “жертва” на т.нар. синдром на сварената жаба, който, за съжаление, прехвърляме и на децата си – незабележимо им отнемаме безгрижното детство и караме още неузрелите им мозъци сами да се борят с динамиката на ежедневието, в което самите ние, родителите, сме поставени в ситуация на непрекъсната надпревара с времето.
Ким Джон Пейн е педагог и автор на книгата “Опростеното родителство” (Simplicity Parenting) в която описва как съвременния начин на отглеждане на децата води до сериозни последици, сред които най-често се среща т,нар. синдром на дефицит на вниманието и хиперактивност (ADHD). Авторът провежда експеримент с група деца с характеристики на ADHD като първото нещо, което прави е да им опрости живота и да им осигури възможността да бъдат деца в безгрижна и свободна среда. А резултатите са били повече от положителни – 68% от децата са изгубили напълно “симптомите” на ADHD, като този резултат е в пъти по-добър от една класическа медикаментозна терапия, а при около 40% от децата се наблюдава и изключително бързо подобряване в резултатите по отношение на придобиване на нови знанич и умения.
До заключението, че децата в развитите страни понасят последици от пренатоварване Пейн стига благодарение на своя опит в бежанските лагери в Джакарта и Индонезия. Там е имал възможност да види симптоми на посттравматичен стрес при децата – били са нервни, крайно чувствителни и се свивали в опит да се скрият от всичко ново и непознато. По-късно, когато се връща в страната си и започва да се занимава с частна практика, установява, че много от децата, които му водят за помощ, имат същите симптоми като тези от военната зона. Стига до извода, че макар да са физически защитени, тези деца живеят в ментална военна зона, в която непрекъснато понасят нападения от родителски страхове, желания и амбиции. Това води до т.нар. претрупване в ежедневието им, което предизвиква реакция на кумулативен стрес като защитен механизъм.
Съвременните деца са изложени на огромно количество информация, която не са в състояние да обработят и разберат. Така растат все по-бързо, в синхрон с нашите очаквания към тях. Разбира се, родителите желаят само най-доброто за своите деца. Записват ги на безброй занимания – футбол, музика, бойно изкуство, балет. Времето им е сериозно запълнено, а календарът – претрупан. Днес децата растат в среда, преизпълнена от образователни книги и играчки. Средно децата в Европа имат около 150 играчки, като всяка година получават по 60-70 нови. Това обърква детето, изгубва се в цялата тази шарения и прекомерно големия избор измежду всички. Това е и причина играта му да е повърхностна, това влияе и на развитието на въображението – претрупаните деца пропускат възможността да мечтаят. Затова в книгата си Пейн насърчава родителите значително да намалят броя на играчките, които децата имат. Това ще им помогне не само да правят по-лесен избор, но и повече да се вглъбяват в игрите си, твърди специалистът. Според него именно начинът на живот в пренатовареното ежедневие на всеки от нас като в съвременното общество е довел до т.нар. синдром на сварената жаба – неусетно сме отнели детството на децата ни и накарахме незрелите им още мозъци да се борят с постоянното ускоряване на живота.
Научете се да казвате НЕ
Според детския психолог Дейвид Елкинд през последните две десетилетия децата са изгубили 12 часа от свободното си време седмично. Дори децата от детската градина и предучилищните групи са подложени на стрес от непрекъснатия поток от нови знания, на който са подложени, пък било то и под формата на игри, а в училище се разнообразяват като заменят една форма или материя на учене с друга. За сметка на това планираното посещение на някакъв вид спорт се оказва единствената физическа активност, която не само не е достатъчна за здравето и развитието на децата, но и буквално “убива” креативността на малките, тъй като отново съкращава свободното им време – така ценно за развитието й.
Какво могат да направят родителите, за да предпазят децата си от новия “стандарт”, определен от съвременото общество като правилен? Лесно е! Просто кажете НЕ. Ако не се научите да казвате НЕ, това означава, че ще хвърлите детето в лапите на лъва – на съвременния тренд да претрупваме живота с вещи, отговорности, нужди, амбиции.
Не, Петра не може да дойде на рождения ден този уикенд. Не, не й е нужен поредният комплект играчки от ТВ реклами. Не, няма да успее да посети безплатното ателие по приложни изкуства в сряда. Не, тази неделя намя да успее за тренировка и т.н.. Само така ще извоювате онова скъпоценно свободно време без вменени задължения и ще предложите на детето малко спокойствие в този и без друго хаотичен свят. Само така детството ще отговаря на своята цел и само така ще осигурите на детето си безопасно място за растеж и развитие. Трябва да бъдете като филтър за децата си – да ги предпазвате от претрупване – физическо, материално, емоционално. И не забравяйте – цял живот ще има време за всичко, освен за това децата ни да бъдат отново деца!