Семейните ритуали са онези моменти, когато детето истински се наслаждава на времето,прекарано с близките си; моменти, които често се повтарят и представляват важна част от живота в къщата. Такива ритуали са четенето на приказка за лека нощ, целувката за “чао”, когато оставяте детето в детската градина, игрите, в които могат да се включат всички членове на семейството, вечерята като ритуал, в който всички сте заедно на масата, неделните палачинки…
Като повтарящи се дейности, ритуалите правят света на детето по-подреден и предвидим, така то се чувства спокойно и много по-сигурно. Освен това, ритуалите помагат и за по-силната връзка между детето и останалите членове в семейството, за формирането на полезни и устойчиви във времето навици. Ето защо, четейки му любима приказка за лека нощ, Вие ще допринесете и за положителното му отношение към четенето и книгите.
В най-ранна детска възраст децата много обичат ритуала “приказка за лека нощ”. Децата с искрена радост изваждат една след друга любимите си книжки и искат от родителите да им ги четат отново и отново. Защо това е един от любимите им ритуали ли?! Защото това не е просто ритуал за четене и успокояване преди сън, а начин за обогатяване речниковия запас на детето, за развитие на въображението и креативността. Това са моменти, в които детето е щастливо – близо до Вас, гушнато се наслаждава на гласа Ви, на времето, което сте отделили единствено и само за него. Това е момент, когато детето се чувства сигурно, момент, който допринася благоприятно за неговото емоционално здраве. По време на този ритуал, чрез постигането на интимна връзка с Вас, то реализира много по-силен емоционален и тактилен обмен, отколкото при други подобни дейности като рисуване или редене на пъзел. Всичко това осигурява на детето истинска радост, чувство на сигурност и близост, затова и децата имат нужда тези моменти да се повтарят ежедневно.
Между другото, много често, когато децата се научат да четат, родителите спират да им четат вечер. Мислят си, че детето няма нужда от тях, ако четат сами, ще усъвършенстват техниката си, че това им доставя удоволствие. В действителност обаче не е така. Децата имат нужда от моментите на близост, които се постигат при взаимно четене. Именно с тези моменти се изгражда и положителното отношение, т.е. любовта на детето към книгите.
Дори и самó да може да чете, вечер, преди сън, изморено от всички активности през деня, детето с радост би приело Вие да му почетете от книга по негов избор, а то да слуша. Това го успокоява, създава му усещане за сигурност и обратно – когато прекратите тези ритуали, Вие спирате не само предаването на информацията от книгата, а най-вече – емоциите.
С порастването на детето постепенно можете да преминете към т.нар. споделено четене – Вие прочитане една страница, детето следващата и отново. Споделеното четене може да бъде повод за креативен разговор – обсъждайки прочетеното, стимулирате развитието на критично мислене, умението да разсъждава самостоятелно, да мечтае, неговата креативност. Споделеното четене е чудесна възможност за пълноценно прекарано време с децата Ви, не забравяйте това! 😉
