Не очаквайте и не изисквайте от децата да споделят играчките си. Това е урок, който децата (особено на възраст между 2 и 6 години) не биха разбрали!
Родителите искат да научат децата си да се сприятеляват лесно и да играят спокойно с други деца, което в повечето случаи означава да ги научат да делят играчките си с другите. “И все пак, ако видите три деца, на възраст между 2 и 4 години (най-вероятно посещаващи детска градина), как си играят в пясъка, със сигурност сте забелязали, че и трите искат една и съща играчка, макар до тях да има още осем подобни. Но те се карат за една единствена и поне двете от тях вече плачат за нея. В такива ситуации родителите са тези които имат желание да се намесят и разрешат спора. И все пак, не би трябвало да го правят, защото с такива “уроци” децата на тази възраст няма да научат онова, на което родителите се надяват” – пише д-р Лора Маркам, автор на книгата “Мирни родители, щастливи деца”.
Всички родители имат една цел – да възпитат дете, което да порасне като внимателен и съобразителен спрямо чуждите чувства и желания възрастен. Във възрастта, в която децата тръгват на детска градина и се опитват да заявяват и отстояват преди всичко себе си като личности обаче, те възприемат другите като конкуренти. Сега те трябва преди всичко да опознаят самите себе си и своите потребности, за да могат в последствие да усещат и разбират потребностите на другите. Себичността не е зло, от което трябва да ги отучим, но ако ще ги учим в тази ранна възраст, все още не напълно осъзнато, как функционират света и обществото, ако ще ги форсираме винаги да мислят преди всичко за чуждите нужди и чувства – то кога ще се научат първо да ценят себе си и своите чувства? Ако искате от детето от съвсем малко да споделя своето с останалите, само защото “така е редно” и защото другото дете така иска, какво се случва с вашето дете, с неговите чувства и желания?
Замисляли ли сте се, наблюдавайки вече порасналите деца, т.е. възрастните, че в един момент прекомерното споделяне се превръща в проблем? И както споделя д-р Маркам, когато форсирате детето да споделя своето, само защото друго дете така е пожелало, знаете ли как изглежда това в очите на вашето дете? Следователно, какъв пример давате на своето дете?
– научава се, че ако някой плаче силно и много иска нещо, то със сигурност ще го получи.
– научава се, че родителите, неговите или чуждите, ще бъдат тези, които ще се намесят и решат кой ще получи играчката.
– научава се да не обича детето (брат/сестра/приятел), което постоянно му взима играчките.
– научава се, че не е нужно да споделя, щом може да манипулира – с плач или по друг начин, който само би открило с времето.
Иначе казано – няма да се научи да споделя защото е във възраст, в която не желае да го прави.
Как да решите проблема?
Следвайте едно просто правило – учете детето, че споделянето не трябва да се случва сега и веднага. Да, децата реагират импулсивно и само за няколко минути могат напълно да променят разбиранията и желанията си, затова вместо да ги форсирате да споделят играчката си, обяснете им, че скоро ще получат или дадат въпросната играчка. И това не е отлагане на проблема, а нормална реакция, от която детето ви ще разбере, че когато някой поиска играчката му, ще може спокойно да му обясни – “след като си поиграя още малко с нея, ще ти я дам” или “когато си изкопая дупката, ще ти дам лопатката за пясъка”. Някое дете може въпреки това обяснение да реагира остро, но вие не се намесвайте. Намигнете на детето си, подкрепете го, че не се е отказало от играчката и желанието си, но е показало и доброто желание да сподели. Така то ще се научи не просто да споделя, но и да защитава своите желания, поставяйки себе си на първо място като личност. В същото време, представете си усмивката на детето, което получава така желаната играчка, след като вашето вече си е поиграло; представете си и усмивката на вашето дете, след като види радостта на другото – това е радостта от споделянето. А на тази радост не можете да научите детето си нито с постоянни наставления, нито като го насилвате да споделя. Нужни са много търпение, добър пример и подкрепа. И нещата ще си дойдат на мястото.
