Все по-често научаваме за случаи на насилие между деца или от страна на учители и персонал над деца в детските ясли, градини, училища. Като родители, съвсем естествено е да се притесняваме дали това няма да се случи и на нашето дете, дали в подобна ситуация би успяло да се защити; да реагира адекватно на критика, манипулация или провокация от друго дете или възрастен; дали ще съумее да се справи със ситуацията, да разпознае насилието и съответно – дали ще се престраши да потърси помощ. И най-вече – как да подготвим детето си за тези ситуации, в които би могло да попадне в детската градина, в училище, в клуба, където тренира, в парка?
Ясно е, че няма да сме винаги до детето си, за да решаваме проблемите му вместо него, за да му дадем правилен съвет, нито желаем да го пазим и защитаваме винаги и от всичко, лишавайки го от възможността да расте като самостоятелна и отговорна личност. Затова можем да му помогнем като го научим да се защитава или иначе казано – да го учим на социални умения от най-ранна възраст.
Какво са социални умения ?
Социалните умения представляват социално приемливо, научено поведение (например: иницииране на разговори, отхвърляне на неприемливи искания, изразяване на съпричастност, приемане на поражението, получаване и отправяне на критика), което помага на детето да се защитава в критична ситуация по адекватен начин. Първите социални умения се придобиват в семейството още от най-ранното детство. Семейството е първото място, където детето възприема, развива и прилага социални умения, които по-късно определя и променя чрез взаимодействие с връстници и други хора, като с времето постепенно разширява своя поведенчески репертоар.
Ето как можете да предоставите на детето възможност да се научи и упражнява социални умения:
Възпитавайте чрез личен пример. Детето научава социални умения като наблюдава поведението на други хора. Също така, наблюдава реакциите на другите към собственото си поведение и получава обратна информация за това какви реакции са приемливи в определени ситуации и кои не. Затова се уверете, че вие, като родители, давате добър личен пример.
Насърчавайте детето да общува с връстниците си повече, защото така то попада в различни ситуации, с които трябва да се справя и има възможност да използва научените вече социални умения. Колкото повече взаимодейства с връстниците си, толкова по-умело ще общува с тях, по-лесно ще бъде да разпознава намеренията, желанията и потребностите си, да развива способността си за съпричастност, да вижда разликата между добрите и лошите намерения. Всичко това помага на детето да се впише по-добре в групата на връстниците, в детската градина, в класната стая, в отбора, в който играе, в изграждането на успешни взаимоотношения с другите, в порастването си като доволен, отговорен и успешен човек.
Научете детето си да решава проблемите, вместо да му предлагате готови решения. Научете го да мисли с главата си! Можете да го съветвате, но не се опитвайте да разрешавате неговите проблеми. Например, когато видите, че детето ви спори с друго дете около люлка, кой да се люлее, позволете му да се справи, да се опита да реши проблема. Говорете за случилото се и задавайте въпроси, които го подтикват да мисли. Например: “Как мислиш, как по друг начин би могъл да действаш в тази ситуация? Какво би станало, ако беше признал, че си по-малък? Чу ли какво се е случило с Ани? Как би постъпил ти, ако беше в тази ситуация?
Четете на детето си и разговаряйте за прочетеното. Заедно разглеждайте комикси, гледайте филми, четете книги, след което коментирайте и обсъждайте действията на героите. Например: “Виждаш ли, червената шапчица послуша вълка и тръгна по пътеката, която той й посочи. Какво щеше да стане, ако беше вървяла по своя път?”. Опитвайте се да провокирате детето да прави свои изводи от прочетеното и да намира решения на различни ситуации.
Изградете си навици свободно да разговаряте за случилото се в детската градина или в училище, обсъждайте чуждите постъпки и как вашето дете ги приема. Това ще ви помогне да разберете над кои социални умения трябва да работите заедно.
Опитайте се да давате пример на детето кога трябва да се защити в дадена ситуация по подходящ начин. Ето как:
Работете за укрепване на доверието на детето. Децата, които са уверени в себе си и са щастливи със себе си такива, каквито са, по-лесно ще се защитят и противопоставят на натиска на своите връстници, с увереност ще отхвърлят неприемливите желания на другите.
Учете детето си да бъде самостоятелно, да взема решения въз основа на личната си преценка. Напомняйте му, че не трябва да прави това, което знае, че не е добро, само защото другите го правят, защото единствено то е отговорно за действията си.
И не на последно място – само с личен пример, грижа и разбиране, можете да изградите силна връзка с детето си и неговата увереност за принадлежност към семейството. По-лесно е детето да се справя с проблемите, когато вижда подкрепата на родителите и намира сигурност в семейството, особено когато се чувства отхвърлено от приятели и връстници. Помагайте си, пазете се, вярвайте на детето си, за да ви се доверява. Бъдете екип!
