В забързаното ежедневие, в което всички сме “потопени”, родителите като че ли не успяват да посветят достатъчно време и внимание на децата си и повечето от тях се чувстват виновни заради това. Известният педиатър д-р Евгений Комаровски обаче твърди, че е по-важно времето, прекарано с децата, да е добре използвано, макар и кратко.
Когато се приберат от работа, родителите първо се концентрират около домакинската работа и разговарите с децата се случват “между другото” – задават въпроси, но не чакат отговор, а малките много добре разпознават, когато не ги слушаме внимателно. Затова повечето детски психолози съветват родителите да дадат възможност на децата да говорят за себе си, за това, което обичат да правят, за техните притеснения. Това ще помогне да се изгради среда на доверие.
“След прибиране от работа, първо седнете и говорете с децата си. Разкажете им как е минал вашия ден, след това ги попитайте как са прекарали времето си, докато не сте били заедно.”, съветва Комаровски. Той твърди, че 20 минути на ден, прекарани в интимна комуникация, споделяне на преживявания, проява на искрен интерес за живота на детето, са напълно достатъчно, за да може да се чувства обичано и да знае, че тези, които то обича, не могат без него, че им е липсвало и са мислили за него през времето, когато не са били заедно:
“20 минути на ден от тате и 20 минути от мама са напълно достатъчни за нормалното психологическо състояние на децата. Никога няма да се съглася, че работещите родители не могат да отделят това време за децата си”.
Струва ви се, че това време е малко? Ето какво допълва психологът Светлана Кнежевич по темата:
“Напълно съгласна съм, че е важно как, а не колко време прекарват родителите с децата си. Свидетели сме на това, че не само дългият работен ден отнема много от времето на родителите, време отнемат и смартфоните, таблетите и изобщо – сърфирането в мрежата през едно или друго устройство. Младите родители прекарват наистина много време с телефон в ръка, дори тогава, когато са с децата. Спокойни са, че са до децата си, но в действителност липсват контакта и близостта. В по-големите градове е все по-честа и практиката децата да се записват на различни допълнителни занимания като спорт, плуване, изучаване на чужд език и др., но всичко това отново отнема от времето и възможностите за качествено прекарано време с децата, защото “препускането” в трафика заедно с детето ви на задната седалка трудно може да се определи като качествен контакт помежду ви”. Кнежевич подчертава, че децата най-добре учат и усвояват нови знания и умения играейки: “Ако искате умни и справящи се с живота деца, посветете им време и внимание. Спортът определено е здравословен и необходим, но е достатъчно, докато децата са още малки, спортът да бъде под формата на тичане и игри в двора или в парка с родителите, а едва след, когато тръгнат на училище, да ги запишете на професионални тренировки. С порастването на децата намалява и времето, което е необходимо родителите да им отделят, затова, бъдете търпеливи и давайте най-доброто от себе си във всеки момент”.
Докато сте заедно, правeте неща, които носят удоволствие на вас и вашето дете, защото това време е наистина ценно. Родителското внимание като израз на любов е необходимо за нормалното развитие на децата. Всяко дете, на което му липсва достатъчно внимание от страна на родителите, показва това по свой уникален начин, а възрастните са тези, които трябва да разчитат знаци навреме и да отговарят по адекватен начин – с внимание, а не с наказание. Научете се да интерпретирате поведението на детето си и да разберете какво да направите, за да го успокоите.
“Родителите трябва да възпитават в себе си желанието да бъдат с децата си и да не го възприемат като задължение. Задължението предизвиква съпротива, а съпротивата е провал, чувство за вина и никой не е доволен.”, споделя психологът и допълва:
“Има четири основни признака, че детето се нуждае от внимание:
* Детето често е непослушно.
Това може да означава, че се чувства пренебрегнато. Ако прекарате малко време с него, играейки заедно на пода, да речем, вие ще му покажете, че не е необходимо да прави пакости или да е агресивно, за да бъде забелязано.
* Детето често плаче или е като “залепено” за родителите си.
Това много често е знак, че се чувства несигурно. Има нужда от вашето внимание, за да знае, че е обичано и ценено. Прекарвайки време заедно, ще му помогнете да възвърне самочувствието си.
* Детето удря, крещи, гневно е.
С помощта на ролеви игри или спокойни разговори можете да му помогнете да осъзнае, че има и други начини, с които да изразява емоциите си.
* Детето трудно приема промените.
Например, когато отива в детска градина или училище, когато се премести от родителската спалня в собствената си стая и други подобни ситуации. В тези моменти е препоръчително да му отделите повече време, да поиграете заедно или да направите нещо, което и двамата обичате, за да разбере, че независимо от промяната, вие го обичате и ще продължавате да го обичате.”
